Двудневният форум на НСОРБ и НСОРБ-Актив, събра близо 200 представители на местната власт и финансови експерти от цялата страна. В центъра на дискусиите бяха общинските финанси, Бюджет 2026, такса битови отпадъци и конкретни казуси от практиката на администрациите при въвеждането на еврото от началото на годината.

В първия дискусионен панел участие взеха Силвия Георгиева – изпълнителен директор на НСОРБ, Иво Димов – заместник-председател на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Димитровград, и Деляна Иванова – председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.

Двудневният форум на НСОРБ и НСОРБ-Актив, събра близо 200 представители на местната власт и финансови експерти от цялата страна. В центъра на дискусиите са общинските финанси, Бюджет 2026, такса битови отпадъци и конкретни казуси от практиката на администрациите при въвеждането на еврото от началото на годината.

Изпълнителният директор на НСОРБ- Силвия Георгиева  поздрави участниците във форума и им благодари, че в този критичен момент за местните финанси са се събрали не просто да обсъждат проблеми, а да изведат конкретните казуси и техния контекст, както и да определят къде са най-големите рискове и да формулираме решения – нормативни, методически и организационни, решения, които могат да се отстояват на национално ниво, и такива – които да се приложат на местно ниво

Днешният ни дискусионен форум, посветен на предизвикателствата пред местните финанси може да наречем и своеобразна мозъчна атака, тъй като освен по новите моменти за местните финанси през 2026 г., ще се опитаме да изведем и възможностите за осигуряване на условия за нормална работа на общините, обърна се към участниците г-жа Георгиева.

Тя изтъкна, че 2026 е годината на нашето голямо завръщане в Европа чрез еврото, но и година на политическа несигурност и изтичащи срокове за реформи и приключване на проектите по ПВУ.  Работим без държавен бюджет за 2026 г., в условия на нов вид „удължителен режим“. За разлика от предходни години, когато сме били в подобна ситуация, сега всички условия се регулират основно с РМС-та.

В същото време гражданите очакват от нас да завършим проектите по ПВУ до юни и да поддържаме и дори повишаваме качеството на публичните услуги и живот в общините, да не спираме останалите инвестиции и да не „замразяваме“ обектите, по които се работеше усилено до края на 2025 г.

От името на Управителния съвет към участниците се обърна и неговият зам.-председател, кметът на Димитровград Иво Димов. Той представи темата за ограниченията по ЗСПИР до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., както и  очакванията и предложенията по финансовата рамка за общините.

Г-н Димов припомни хронологията, която обяснява защо общините към момента са в този сложен и чувствителен режим на местно самоуправление - силно динамичния период през който мина бюджетната процедура в края на 2025 г. Първият вариант на държавния бюджет беше оттеглен, след което последва ускорен втори опит за рамка и преговори. В тази ситуация, на практика „в движение“, се стигна до приемането на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., който да осигури събиране на приходи и извършване на разходи в началото на 2026 г. – за срок до три месеца, докато се приеме държавният бюджет. Видно от политическата ситуация е, че може би този временен режим ще бъде продължен с нови 3, ако не и 6 месеца.

Това решение на парче е разбираемо като авариен сценарий за държавата. Но за общините то създава специфични предизвикателства, защото местният бюджет не е „приложение“ към държавния, а е самостоятелен по Конституция, подчерта Иво Димов. Общините имат конституционно и законово гарантирани публични функции и отговорности към хората – от чистота и инфраструктура, през социални услуги и образование, до местна икономика и инвестиции. И когато режимът ограничава разходите „до размера за същия период на предходната година“, без достатъчно ясни правила как това се прилага в контекста на общинската автономия, рискът е реален: вместо авариен сценарий, за нас общините да се получи аварийна „спирачка“ на нормалната ни, ежедневна работа в интерес на местните общности.

Той представи позицията на всички български общини, които Сдружението представя  последователно: удължителният режим трябва да се прилага така, че да пази фискалната дисциплина, но без да обезсмисля самостоятелността на общинските бюджети. Когато липсват достатъчно ясни регламенти и методически решения, последиците ги виждаме по места още в първите седмици:

•           блокират се нови политики, които общините трябва да стартират или да надградят спрямо новите реалности;

•           появява се риск от неустойки по договори, защото сроковете и ангажиментите не чакат политическия календар;

•           затруднява се изпълнението на инвестиции, включително такива с външно финансиране и проекти, които имат конкретни крайни дати и междинни етапи.

И в този момент най-важното е да не се делим на „център“ и „периферия“, на „големи“ и „малки“, а да говорим на един език – езика на практиката и на работещите решения. Управителният съвет на НСОРБ работи именно в тази посока: да защитим интересите на общините и да постигнем ясни, приложими правила – така че местните власти да не „изобретяват“ тълкувания поединично, а да имат стабилна рамка, валидна за всички, заяви още г-н Димов и посочи, че в крайна сметка гражданите не питат дали има приет бюджет – те очакват улиците и чистотата да се поддържат, услугите да работят, проектите да се случват, а общината да бъде надежден партньор.

Иво Димов очерта политическата и нормативната рамка за работа без приет бюджет. УС на НСОРБ проведе два кръга преговори, по двата несъстояли се Законопроекти за държавния бюджет за 2026 г. Независимо от това, Сдружението успя да договори спрямо мината година и да убеди МФ да предостави 33,5 млн. евро (6,5% от общото увеличение) или 87% от внесените искания на НСОРБ бяха отразени.

Договорените размери на държавната подкрепа за общините през 2026 г. са добра основа за последващи преговори по следващи варианти на ЗДБРБ, независимо от времето на тяхното съставяне и внасяне. Т.е. всички следващи преговори вече ще стартират от договорените около 5,08 млрд. евро (близо 10 млрд. лв.). Този значителен ресурс ще гарантира устойчивото функциониране на местните системи. С него общините ще могат да посрещнат по-добре нарастващите си разходи и отговорности, без да прехвърлят непосилна финансова тежест върху местните данъкоплатци. Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. беше внесен и гласуван спешно и по правилата следва да се прилага до 3 месеца. Общият режим, определен с този удължителен закон стъпва на чл. 87 и чл. 98 от ЗПФ.

Тъй като няма легална дефиниция на понятието „за същия период на предходната година“, логично е да бъде периода, през който нямаме приет бюджет, т.е. засега не е известно нищо друго, освен това че през следващите 3 до 5 месеца няма да има приет ЗДБРБ за 2026 г. Когато има приет общински бюджет, ЗПФ казва, че той се разпределя по тримесечия. Тогава, може ли да се следи спазването на условието да не се надвишават разходите спрямо съответното тримесечие на предходната година? Проблемът обаче е в това, че 2026 г. е година с много по-високи разходи за възнаграждения, издръжката вече също нарасна, а и има преходни обекти, за които следва да се правят разплащания. И когато общинските приходи, събрани по действащите закони и постъпили като по-високи субсидии за делегираните от държавата дейности, заради индексацията на възнагражденията, се изпреварващо по-високи, защо да не може да се правят разплащания до размера на тези разходи. Проблеми ще има при общините, при които постъпленията са недостатъчни, те. общините с недостиг на средства, и тези общини наистина ще трябва да приоритизират плащанията на разходите.

Какво конкретно определя Законът за събирането на приходи и извършването на разходи – за държавата и за нейните плащания се отчитат влезлите в сила актове, но не и за общините. За всяко увеличение на средства се приемат отделни решения на МС. Получихме указанията, увеличените разчети за делегираните от държавата дейности, очакваме днес или утре да имаме преведени по-големи суми по субсидията за делегираните дейности. Няма обаче ясно и категорично решение за целевата субсидия за капиталовите разходи. Има я в ЗДБРБ за 2025 г., има ред и условия на МФ, но не е ясно защо не се превежда и защо не е спомената дори в указанието на МФ.  Но на тези въпроси няма отговори от МФ.

За възнагражденията и индексацията, разбира се, има решения по места. Тази индексация е различно нещо от увеличенията, които се дават на администрацията по реда на Кодекса на труда и по реда на Закона за държавния служител. Тук има едностранно изявление, че такава се дължи, но държавата изчисли само необходимите средства за делегираните от държавата дейности и остави общините да търсят ресурс и решение за заетите в местните дейности.  

Освен, че няма яснота все още за начина на предоставяне на целевата субсидия за капиталови разходи, има очаквания и за ускоряване на плащанията по инвестиционната програма, които тази година ще бъдат изцяло от ББР.

Иво Димов представи накратко решенията на УС на НСОРБ и направените предложения с официално писмо до МФ. Аналогично на действалите разпоредби през 2026 г. Сдружението предложи създаването на нов чл. 6а, в който да се опишат всички специални условия за работа на общините – правото на кметовете да разходват средства до размера на постъпилите собствени приходи, нецелеви трансфери и т.н., възможност за приемане на разчети от общинските съвети, вкл. и за инвестициите, ползване на преходните остатъци в делегираните от държавата дейности, както до беше и до сега – и за други ДДД, вкл. и за капиталови разходи, изключенията от правилата за изчисляване на показателите за поети ангажименти и ангажименти за разходи, от правилата за обявяване на общини с обективен структурен дефицит и т.н.  

Втората част от предложенията на НСОРБ  е индексацията да бъде гарантирана за всички заети лица в бюджетния сектор на местно ниво, т.е. държавата, да предостави допълнителни средства за местните и дофинансирани дейности. В рамките на дискусиите се включиха и експерти от Министреството на финансите - Данаил Йорданов, гл. експерт в отдел "Фискална политике в ЕС и еврозона" и Лилия Петрова, гл. експерт в отдел  " Счетоводно законодателство" към дирекция " Данъчна политика".

Модератор на панела бе Златко Живков – член на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Монтана. Той  припомни, че за осми път общините навлизат в новата година без бюджет и това е предизвикателство, с което всеки кмет трябва да справи.

Данаил Йорданов информира, че процесът по въвеждане на еврото протича плавно и без затруднения. Към 31 януари над 75% от левовете вече са изтеглени от обращение. Контролните органи, включително Националната агенция за приходите, са извършили над 6 000 проверки с цел защита на потребителите, а Министерството на вътрешните работи активно за ограничаване на разпространението на фалшиви банкноти.

Експертът подчерта, че въвеждането на еврото изисква от общините прозрачност и предоставяне на ясна, точна и достъпна информация към гражданите. От 1 февруари 2026 г. всички плащания, публични задължения, местни данъци и такси се извършват и отчитат в евро. А общините следваше да приведат подзаконовите си нормативни актове в съответствие, като определят местните данъци, такси и цени на услуги в евро.

Лилия Петрова подчерта, че за финансистите и счетоводителите работният механизъм остава непроменен, като единствената съществена промяна е преминаването към нова бюджетна единица – еврото. По думите ѝ сумите номинално са по-ниски, но принципите и правилата на работа се запазват. Тя обърна внимание, че при обществените поръчки е необходимо стриктно счетоводно отчитане, тъй като договорите със срок една година ще се изпълняват частично в левове и частично в евро, като ще се извършва превалутиране на съответните лимити.

Вторият ден на форума беше изцяло посветен на обучителни панели, в които бяха разгледани конкретни казуси, практически примери и актуални въпроси от ежедневната работа на общинските финансисти и счетоводители.

Мария Цветанова – експерт „Бюджетно счетоводство“, акцентира върху значението на инвентаризацията като ключова стъпка за гарантиране на достоверността на годишния финансов отчет. Тя обърна специално внимание на процеса по превалутиране, който представлява нов етап от началото на 2026 г. с преминаването от лев към евро. В рамките на представянето беше разгледано и Приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет, в което е описана технологията на целия процес на взаимодействие между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Българската банка за развитие и българските общини.

Цветанова представи и основните фактори, които засягат счетоводната практика във всички общини, като подчерта необходимостта от добро познаване на нормативната йерархия. Тя описа т.нар. „нормативна пирамида“, състояща се от четири нива – на върха са законите и кодексите, които са равнопоставени помежду си; на второ място са подзаконовите нормативни актове, които не следва да им противоречат; третото ниво включва указанията на Министерството на финансите; а четвъртото – вътрешните общински документи. „Изключително важно е тези нива да бъдат в пълно съответствие помежду си“, подчерта тя.

Цветана Янкова, която се включи онлайн е експерт по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), информира, че не са настъпили промени в разпоредбите, свързани със задълженията на бюджетните предприятия и в частност на общините. Тя подчерта, че въпреки това винаги е полезно да се обръща внимание на натрупаната практика по прилагането на закона, която дава яснота при възникване на конкретни казуси.

Лорета Цветкова – експерт по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в рамките на своя панел разясни най-новите промени в закона, част от които влизат в сила от 2026 г. Тя обърна внимание на задълженията за предоставяне на информация към Националната агенция за приходите по чл. 73, ал. 1 и ал. 6, както и на някои специфики при попълването на формулярите и декларациите във връзка с въвеждането на еврото.

Последно представяне във форума направи Мина Янкова – експерт по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Тя представи актуалните промени в законодателството, включително измененията в Закона за държавния бюджет, които пряко засягат работата на общините, както и необходимите адаптации, свързани с преминаването към еврото. В рамките на нейното изложение бяха представени и два нови режима – режим за малки предприятия и режим за малки предприятия в рамките на Европейския съюз. Те предоставят възможност на малките предприятия при определени условия да не начисляват ДДС, като прилагането на тези режими е по избор и не е задължително.