бе основна тема на Пленарната сесия на Националната среща на евроекспертите от общините, която се проведе от 2 до 4 декември в гр. Хисаря. Събитието, което събра над 200 участника, бе открито от Теодора Д, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ и Людмила Величкова, управител на НСОРБ-Актив.
Кметът на общината-домакин Ива Вълчева приветства участниците във форума и подчерта ролята на евроекспертите с техния труд, експертност и знания, като основополагащи за успех и устойчивост в усвояването на еврофондовете. Общините са най-големият бенефициент на европейско финансиране и без Вашите труд, експертност и знания, задачата ни за доброто управление на европейските фондове не би била успешна. Аз съм кмет за първи мандат и от опит знам, че комуникацията и споделянето на опит са основополагащи за успех и устойчивост, заяви кметът на община Хисаря Ива Вълчева към участниците в 14-тата Национална среща на експертите по програми и проекти от общините.
Срещата беше открита официално от г-жа Ива Вълчева, кмет на община Хисаря и от г-жа Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор на НСОРБ, след което стартира пленарната сесия, в рамките на която беше направен кратък обзор на програмен период 2014-2020 г. и напредъкът в изпълнението на общинските проекти в програмен период 2021-2027. С обзор на предишния програмен период 2014-2020 г. и на общинските инвестиции с европейско финансиране, започна първият ден от програмата на Националната среща.
Въпреки трудното време и глобалните предизвикателства, които заедно преодоляхме – ковид пандемия, инфлация и война, имаме повод да се поздравим с нелоши резултати от реализирането на предходния период, заяви държавният експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ от дирекция ЦКЗ към Администрация на Министерски съвет (АМС) Сюзан Зия. Данните показват, че 100.66% от фондовете на кохезионната политика са договорени, разплатени са 98,4% от тях, рискът за загубата на средства е сведен до минимум.
Като трудности през периода 2014-2020 г., представителят на АМС отличи нередностите при обществените поръчки, големият брой финансови корекции, както и липсата на капацитет. Тя напомни, че Комитетът на Споразумението за партньорство е приел Пътна карта за административния капацитет за управление на европейския ресурс, като НСОРБ е ключов партньор за реализирането на мерки за повишаването на общинския капацитет. Според ИСУН наложените финансови корекции са 8 095, от тях 85.68% са по проекти по ОПРР. Над 11 % са успешно обжалваните корекции с постановени съдебни решения в полза на бенефициентите.
Даваме си сметка, че през последните години европейските фондове се конкурират помежду си – НПВУ, фондовете на кохезионната политика, земеделските фондове, донорските и националните програми. Това е предизвикателство за Вашите администрации – наред с всички ангажименти се налага да управлявате още по-голям ресурс. Опитваме се да вземем предвид научените уроци от предходния период, да актуализираме правилата за настоящия и да осигурим съгласуваност между програмите и инструментите, доколкото е възможно, заяви държавният експерт.
Напредъкът по програмен период 2021-2027:
Според справка в ИСУН, две години след реалния старт на изпълнение на програмите за периода 2021-2027, са подадени общо 8 820 проектни предложения, сключени са 1 705 договора, процентът на договаряне е почти 30%, а разплатени са 6,5%. Тези проценти са далеч от желаните нива, но фокусът бе върху успешното приключване върху предишния период, добави още експертът.
По думите й, 2024 г. е година на интензивно отваряне на процедури и договаряне. Съобразно годишните индикативни работни програми за 2025 г., се очакват процедури за 7,9 млрд. лв., от които 3,1 млрд. лв. (40% от целия ресурс) ще е за общините-бенефициенти.
В края на м. март 2025 г. предстои междинен преглед на Програмите от кохезионната политика. Целта му е оценка на това, което е изпълнено до момента, доколко са адекватни поставените цели, могат ли да бъдат преразгледани и дали е необходимо пренасочване на ресурс в и между програмите. Това "препрограмиране" не се очаква само за Програма „Развитие на регионите“, поради забавеното й изпълнение и оттук невъзможността да се направи оценка. За останалите програми до общините ще достига информация за препрограмирането чрез НСОРБ и РСР.
Очаква се 2025 г. да бъде година и на териториалните подходи, заяви експертът от АМС. През юни 2024 г. Комитетът за наблюдение (КН) на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските фондове, прие и Концепция за инвестициите от фондовете на Кохезионната политика на ЕС за програмен период 2021-2027 г. в Северна България. Концепцията е в резултат на поетия на национално ниво ангажимент 50% от средствата по Кохезията за периода 2021-2027 да се насочат към трите Северни региона. По актуални данни, реалното изпълнение на целта за Северна България към момента е 6% от средствата за Кохезионна политика. Очакванията са инвестициите да достигнат до 48% в рамките на периода.
За адресиране на вътрешните дисбаланси в Югозападния район, работна група под шапката на МРРБ, с участието на НСИ и НСОРБ, до м. март 2025 г. ще обсъди варианти за прерайониране на регионите от ниво NUTS 2. До края на м. март страната ни трябва да информира Евростат, ако на национално ниво се стигне до решение за ново райониране. Същото ще може да се прилага след 2027 г.
Като трето предизвикателство се открои реализирането на подходите за интегрирано териториално развитие. След две години преговори вече има консенсус по ВОМР подхода, очаква се ПМС за прилагането му да се обнародва и ще започне и фазата на изпълнението му.
Набирането на Концепциите за ИТИ не беше леко упражнение, като плановете са до пролетта на следващата година да имаме и първите договори за предоставяне на финансиране. Започнахме работа по втора процедура за набирането на КИТИ и планът е скоро да изпратим концепция за обсъждане до НСОРБ, заключи Сюзан Зия. Целта ще е новата процедура да е по-бърза, по-интегрирана и да отговаря на реалните нужди на местно ниво.
Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН):
Вече 15 години Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) осигурява възможност за ефективно управление, наблюдение, отчитане, проверки, справки и обмен на информация за средствата от ЕС. България е една от първите страни в Съюза, която разполага с изцяло електронна система за управление на предоставената подкрепа. Всички помним времето, в което проектните предложения не се подаваха електронно. Но не логистичната част е най-полезната страна при внедряването на ИСУН, а оптимизирането и улесняването на работните процеси, каза началникът на отдел „Информационни системи“ в дирекция „Централно координационно звено“ в АМС Георги Стратиев.
Основната цел на системата е всички данни по изпълнение на програмите, още от тяхното възникване, да се събират и обработват електронно. По този начин се гарантира проследимост по всяка една програма, процедура, договор за предоставяне на финансова помощи. Може да се наблюдава изпълнението по различни критерии и индикатори, коментира началникът в АМС.
Той апелира общинските експерти да изпращат обратна връзка за затруднения, които срещат при използването на системата, и заяви, че с екипа му се стараят да отговарят в максимално кратки срокове на възникнали въпроси. Администрациите могат да се обръщат към ЦКЗ чрез ОИЦ-те и за обучения по спецификациите на ИСУН, като тази година такива са били проведени в Русе, Смолян и Бургас.
В последвалата дискусия присъстващите експерти обсъдиха конкретни казуси от дневния ред на общините към представителите на дирекция „Централно координационно звено“.
Дирекция „Национален фонд” в Министерство на финансите е органът, отговорен за сертифицирането на разходи по оперативните програми. С Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) екипът ни влезе в ново амплоа, тъй като философията на документа е много по-различна. Планът е глобален инструмент на пряко подчинение на Комисията. Държавите членки са бенефициенти, а не министерства, общини и други структури. Това променя отношенията и надолу в системата, заяви директорът на дирекция „Национален фонд“ в МФ Детелина Караенева.
НПВУ изисква изпълнение на конкретни мерки по реформи и осигурява инвестиции, които ги подкрепят. Законосъобразността при обществените поръчки е елементът, който ЕК следи абсолютно стриктно.
Все пак Планът е и краткосрочен инструмент с голям мащаб в почти всички сектори, това предполага проблеми с административния капацитет. Въпреки бавния старт, който регистрирахме, се надяваме да се справим в периода, в който изтича допустимостта – 31 август 2026 г., заяви Детелина Караенева и добави, че кандидатстващите проекти трябва да се реалистични и ефективни, с фокус върху крайния резултат.
В отговор на поставен въпрос относно предстоящите за обявяване към общините четири процедури по НПВУ - за ЕЕ на социалните услуги, амбулаториите за здравна грижа и подкрепата за културните им програми, бяха определени като попадащи в „критична зона“ за реализация до лятото на 2026 г.
В заключение на пленарната сесия присъстващите експерти се запознаха с финансовите инструменти, предоставящи кредитиране на общинските инвестиции, със заместник-ръководителя на отдел „Дългови финансови инструменти“, Фонд мениджър на финансови инструменти в България - Илияна Иванова, изпълнителния директор на Фонд ФЛАГ - Надя Данкинова, и старши мениджъра „Инвестиции“ в РФГР - Георги Стойчев.
Прочети повече ТУК
