Основни стъпки по прилагането на новите основи за изчисляване на такса „битови отпадъци“ (ТБО) бе ключова тема от втория ден за Националната среща на финансистите от общините. От 1 януари 2025 г. влиза в сила новата "Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща ТБО и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси". Тя предвижда три модела за изчисляване на ТБО, като Общинският съвет може да избере един или съчетание от модели за различни зони или населени места на територията на общината. Таксата за граждани фирма трябва да се формира според количеството изхвърлени отпадъци, а не на база данъчна оценка на имота. Въвеждането на ТБО на база количество ще бъде сериозен тест за местните администрации, защото е нужно е преосмисляне на общинската финансова и данъчна политика, както и управлението на разходите за чистота.
„Преминаването към нов начин на изчисляване на таксата е краят на един дълъг процес за трансформиране на общинските системи за управление на отпадъците“, каза изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и определи трите основни задачи в този процес. Първата е осигуряване на възможност за разделно изхвърляне на отпадъците, защото изчисляването на таксата на база количество означава, че гражданите трябва да плащат само за изхвърлените смесени отпадъци. Това, което е в цветните контейнери - е суровина. Ключови задачи са прегледът на системите за сметосъбирането и сметоизвозването и тяхното оптимизиране.
Втората задача е комуникацията. Тази промяна, която ще засегне гражданите, трябва да бъде обяснена и аргументирана. И последната стъпка е изчисляването на таксата. За съжаление, каза изп. директор на Сдружението, започвайки отзад напред процеса, трябва да облечем в нов начин на пресмятане старите си системи за управление на отпадъците. Изчисляването на ТБО не е самостоятелна задача на финансистите или данъчните, а на екипи, в които участват и общинските еколози, напомни Георгиева. НСОРБ ще предоставя в следващите 3 месеци информация и данни, които да подпомогнат тези екипи.
Общините са наясно, че са нужни много инвестиции, които не могат да се покрият от ТБО. Определянето на размера трябва да стане динамичен процес, а това означава, че на най-ранен етап трябва да започне комуникацията с гражданите и общинските съвети, които ще одобряват наредбите.
Представителите на Министерство на финансите обърнаха внимание, че от определените в наредбата, чл.66, ал 3, три основи, водеща е тази за количество. Общинските наредби трябва да бъдат много подробни и подплатени с достатъчно данни, анализи и мотиви.
Повечето общини се насочват към използване като база броят ползватели на услугата. За целта, те трябва да се позоват на актуална и точна информация. От „Информационно обслужване“ обясниха, че състоянието на данните в общините е доста различно. Адресите на имотите в данъчните системи в много общини имат диференциране като населено място, улица, номер и т.н., но изписването на адресите няма точно съответствие с ЕСГРАОН и Търговския регистъра. Уеднаквяването е нужно за автоматизиране на процесите по срещане на данните от данъчните системи и външните източници. По отношение на НСИ, процентът на съответствие е по-малък. В някои общини срещането на данните е за по-малко от 5% от имотите.
Всяка община трябва да подаде искане за ползване на базите данни и отделните видове справки. По исканията на общините вече се работи, увериха от „Информационно обслужване“. Данните от ГРАО също се получават след изпращане на искане до МРРБ. След това, заедно с експерти от общините, се прави съпоставката на данните на общините. Сдружението ще обсъди с МРРБ как да се канализира и регулира процесът.
Взаимодействие с контролните органи бе обсъдено с представители на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и МФ. Големият финансов ресурс, който се предоставя на общините тази година, поставя особено остро въпроса за нееднозначното прилагане на нормативната уредба, особено на Закона за обществените поръчки, при многобройните проверки в местните администрации.
Тази седмица Правителството прие отчета на АДФИ за 2023 г. за извършени 454 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства. Както и през предходния отчетен период, с най-голям дял от всички финансови инспекции са тези в общините (57%). Отчета може видите тук: https://www.adfi.minfin.bg/. Представителите на контролните органи изтъкнаха, че само 36% от нарушенията в общините могат да се определят като съществени, напр. не навреме изпратена информация, за разлика от съществените нарушения в министерствата – 92%.
Компенсации и субсидии в автомобилния транспорт бе другата тема, предизвикала много коментари в залата. До 21 юни е удължен срокът за подаване на справки по приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози, в които се съдържат действително издадените абонаментни карти по категории правоимащи пътници и дължимите суми на превозвачите за петте месеца на годината. От „Автомобилни превози“ в ИА „АА“ апелираха към 21-те общини, които все още не са подали справките си за издадени превозни документи, да се възползват от удължения срок. Целта е събирането на актуална информация за броя безплатни карти за ученици до 14 години и картите с намаления, според законовите промени от началото на годината.
Общините основателно поставят въпроса за финансирането на транспортни карти, предвид увеличението на лицата, имащи прави на безплатни карти. Те предлагат да се направи анализ след обработване на данните за първо и второ тримесечие. Местните власти акцентират и върху нуждата от оптимизиране на маршрутите на специализираните превози, дублиращи общинската пътна линия. Към момента се дублират средства от централния и общинския бюджет. Участниците в дискусията коментираха и възможността да са се издават безплатни транспорти карти на лица, чийто постоянен адрес не е в съответната община към която се подава заявление, както и има ли механизъм за избягване издаването на карти за едно лице в повече от една община.
Общинските финансисти се запознаха с актуалното изпълнение на Инвестиционната програма за общините. По данни на МРРБ, към 10 юни са подписани 942 споразумения за общо 2,218 млрд. лв. с 205 общини. Тези средства ще бъдат инвестирани в изграждането на нови или реконструкцията на съществуващи ВиК мрежи и съоръжения, ремонт на общински пътища и улици, благоустройствени проекти. Към момента са разплатени близо 27 млн. лв.
В третия ден на форума екипът експерти от Министерство на електронното управление представи подробно надградената система еФорми в egov.bg. Те показаха достъпа до данни и средата за междурегистров обмен, новите функционалности за облекчение на гражданите, както и реализирането на плащания на МДТ. Представителите на МЕУ благодариха на общините за съдействието и подаването на обратна връзка във връзка с подобряване на системата и обмена на данни.
В дискусията бе засегнат въпроса и за механизма за определяне на размера на компенсациите по чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси във връзка с предоставянето от общините на административни услуги по електронен път с намалена такса съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за електронното управление. НСОРБ представи своите бележки и предложения по механизма през април, със становище до министъра на електронното управление и зам.-министъра на финансите.
В отделните сесии участваха:
Пепа Петкова, главен експерт в дирекция „Данъчна политика“, МФ; Димка Кирацова, директор дирекция „Информационно обслужване“ АД; Георги Владов, ЕСРИ България ООД; Георги Владов, ЕСРИ България ООД; Мария Цветанова, експерт „Бюджетно счетоводство“; Вангел Вангелов, главен одитор в ОД I „Финансови одити“, Сметна палата; Иван Иванов, държавен финансов инспектор, дирекция „Инспекционна дейност“, АДФИ; Благовест Русанов, държавен дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“, МФ; Людмила Христова, директор дирекция „Автомобилни превози“, ИААА; Георги Лаловски, главен експерт в дирекция „Финанси на общините“, МФ; Красимира Узунова, държавен експерт, Централно управление на НАП; Иванела Андреева, Димитър Димитров, Румен Димитров, Цветелина Тодорова – експерти, Министерство на електронното управление.