XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините
XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините
XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините
XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините
XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините
XIІ-та национална среща на експертите по програми и проекти от общините

От 5 до 7 декември 2022 г. в гр. София, за дванадесета година се провежда Националната среща на експертите по програми и проекти от общините. Във форума, организиран от НСОРБ-Актив,  участват близо 250 представители от 85 общини и райони.Участници са ресорни заместник-кметове, директор дирекции, началник-отдели и общински експерти, ангажирани с планирането, подготовката, управлението и изпълнението на общинските проекти.

Зам.-министърът на земеделието Георги Събев, който участва в Първата пленарна сесия от форума, благодари на общинските евроексперти за ежедневната им работа. „Вие сте тези, които превръщате тези програми в успех за местните общности. Смятам, че този капацитет трябва постоянно да се развива и надгражда“, се обърна заместник-министърът към представителите на общините.

На 9 ноември страната ни официално представи за одобрение Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, до броени дни ще имаме добри новини от Европейската комисия, каза още господин Събев. В плана са заложили интервенция, насочена към общините – мярка 7.2 – подобряване на основни услуги с инвестиции във всички видове малка по мащаби инфраструктура. Ресурсът в новия програмен период ще бъде около 8% от общия бюджет на стратегическия план, предвид изключителната важност на мярката за местните администрации, Дизайнът няма да се различава съществено от сегашната мярка, защото тя отговаря на нуждите на местните общности, увери зам.-министърът.

Различното е, че ще има гарантирани бюджети. Принципите за разпределението ще бъдат дискутирани и обсъдени с НСОРБ и всички заинтересовани страни.

По подхода Лидер Европейската комисия констатира, че голям процент от бюджета се насочва към мерки, за които има друго финансиране. Препоръката към всички страни-членки е да не се допуска това.

В новия бюджет ще има ресурс за повече стратегии и обхватът ще се увеличи значително. Окуражава се разработване на стратегии, обхващащи повече от една община.

Програмата за морско дело, одобрена на 23 ноември, е с доста по-малък бюджет, но 20% от нея са заделени за ВОМР, което ще даде възможност за разширяване на териториалния й обхват.

По важната за общините тема за обществените поръчки представителите на министерството насочиха към ясно разписаните правила в ИСУН за новата възможност за провеждане на процедури по ЗОП. Те увериха, че са в постоянна връзка с ДФЗ, за да може да стартират проектите успешно и навреме и препоръчаха да се четат отговорите на въпросите по всички процедури.

„Това е форум, който винаги особено съм ценил, заради натрупаната експертиза и компетентната обратна връзка“, сподели по време на Националната среща на експертите по европейски програми и проекти от общините Иван Иванов - директор дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет. Договорен е почти целия ресурс на оперативните програми от период 2013-2020 г., а 62% от средствата вече са и разплатени.

Работата в началото на новия програмен период ще бъде необичайно предизвикателна както за националните власти, така и за общините, поради факта, че част от приключилите проекти са в период на устойчивост, други – тепърва приключват, а паралелно с това в ход е подготовката на проекти от новия програмен период и Плана за възстановяване и устойчивост. Работата далеч надхвърля рамките на досегашните рутинни задачи, т.к. включва значителен брой финансови инструменти, съчетаване на различни източници на ресурси и необходимост от изпълнение на съвместни проекти. За всички експерти в областта на управление на европейски средства, това са нови условия и нови изисквания към работата, подчерта Иван Иванов. Той набеляза и основните предизвикателства в тази насока.

На първо място, предстои и на ниво ЕК да бъде направена преценка коя от двете системи на управление на средствата от европейската солидарност има по-голямо бъдеще – тази, по която работят фондовете на кохезионната политика или моделът на механизма за възстановяване и устойчивост. Ако едната е ориентирана по-скоро към резултатите, то другата дава възможност за повече гъвкавост. От избора на подход за работа зависи и как ще бъде преструктурирана цялата инвестиционната политика на ЕС, обърна внимание ръководителят на ЦКЗ.

Ключовият проблем за страната ни, както пред одобряването на пълния пакет програми за новия програмен период, така и по отношение на ПВУ, остава темата за декарбонизацията.

ПВУ е мащабен комплекс от мерки, ясно ориентирани към постигане на трайни промени в редица сектори, който трябва да бъде изпълнен в следващите години, каза г-н Иванов.

На национално ниво механизмите за управление на средствата по Кохезионната политика са уредени в закон. Що се отнася до ПВУ, правилата за управление на средствата ще бъдат регулирани с Постановления на МС. Логиката за това е свързана с липсата към момента на яснотата дали инструментът ще има правоприемник в следващи периоди или ще остане еднократна мярка за подкрепа.

Директорът на ЦКЗ направи и кратък анализ на опита на страната ни от изпълнението на проекти с европейски средства в двата програмни периода.

Първият извод, който се налага е, че Кохезионната политика работи. Ако непосредствено след присъединяването на страната ни средствата по тази линия са формирали 30% от БВП, в края на втория програмен период този процент нараства двойно.

Като постижение за страната ни се отчита, че вече се очертава първият регион в преход – София, но общото впечатление е, че страната ни догонва европейските си партньори бавно, което натрупва значително изоставане. Ако България има амбицията да бъдат достигнати средните нива за Европа, трябва да наваксваме с по-бързи темпове, смята директорът на ЦКЗ.

Негативна констатация е, че междурегионалните различия продължават да се задълбочават. Въпреки факта, че отделни територии вече демонстрират добри темпове в доближаването до европейските стандарти, в същото време в други региони се задълбочават процесите на обезлюдяване и изоставане. Това е процес, който трябва да бъде анализиран, подчерта Иван Иванов.

По отношение на европейските средства сме длъжници на Северна България, подчерта директорът на ЦКЗ.  Само 18% от средствата през изминалите два програмни периода са били насочени към  проекти в Северна България. В известна степен това се дължи на големите инфраструктурни проекти, които са реализирани в южната част от страната, поради преминаващите от там трансевропейски маршрути. Затова за новия програмен период един от политическите ангажименти е именна в тази насока - минимум 50% от средствата да бъдат насочени към Северна България.

Наблюденията от изпълнението на европейски проекти открояват и друга негативна тенденция - по-богатите общини, поради по-добрия си експертен капацитет и по-значителния ресурс за съфинансиране, който могат да си позволят, на практика  изсмукват европейските ресурси за сметка на по-малките общини. Така у нас, Кохезионната политика вместо да намалява, задълбочава различията. Именно затова се очаква подходът на интегрираните териториални стратегии да даде възможност това да бъде преодоляно. От своя страна ЦКЗ ще анализира след старта на инвестициите, дали подходът е гарантирал осигуряване на адекватно териториално покритие.

Какво в своята работа трябва да променят структурите по управление на европейските средства и бенефициентите? Препоръките на директорът на дирекция „ЦКЗ“ Иван Иванов към евроекспертите от общините:

Да не се мисли на парче и да не се разчита само на европейските пари. У нас се наложи практиката средствата от кохезионната политика не да допълват, а да заместват националните инвестиции. Проблемът е сериозен и изисква задълбочен национален дебат, смята Иванов. Повечето бенефициенти са фокусирани върху това, какво може да се прави с европейски пари, в същото време се загърбва по-сериозния въпрос - какво се случва с публичните финанси.

Ако искаме да постигнем промяна, този програмен период трябва да бъде преломен, смята директорът на ЦКЗ. Европейските средства ще водят до все по-малко желани резултати, ако липсва национална политика за стимулиране на бедните и обезлюдените райони. Кохезионната политика не може да бъде лостът, който да преобърне тенденциите, необходими са повече действия и политическа воля, каза Иван Иванов по време на форума.

Качествените публични услуги и добрата инвестиционна политика са факторите, които могат да повлияят на негативните тенденции, посочва анализът на данните от първите два за страната ни програми периода. Статистиката показва, че Северозападна България е привлякла не по-малко средства от останалите региони на страната, но този ресурс не е в състояние да повлияе съществено.

Важен момент в новия програмен период е да се работи за овластяване на местните общности. Подходът ВОМР е първата крачка в тази посока. Има ясното разбиране, че е нужна сериозна промяна в регионалната политика, но тя е възможна в пакет с децентрализация и реформа в начина на усвояване на евросредствата. В този контекст интегрираните териториални стратегии могат да бъдат разглеждани като пилотен проект. Той изисква много усилия от всички заинтересовани страни. „Дори общините и кметовете трябва да излязат от стереотипа на мислене, наложен от предните два периода. Нужно е да мислят на по-високо ниво, да кандидатстват в партньорства с  интегрирани проекти, да поддържат сериозна комуникация с местните общности, бизнеса, неправителствения сектор“, смята ръководителят на Централното координационно звено.

Този подход е сложен и за екипите на самите програми у нас, защото и те също трябва да преодолеят навика да мислят секторно и да работят самостоятелно. Новите условия изискват да оперират съвместно и да финансират общи проекти.

Вторият най-важен извод от изминалите два програмни периода е, че смисленото инвестиране на европейски средства изисква дълбоки и трайни реформи в отделните сектори. „Логиката показва, че ако изсипваш в сектори, които не се реформират, целите се отдалечава“, сподели директорът на ЦКЗ и посочи сфери като образование, здравеопазване, правомощия на местната власт, енергетика, бизнессреда, съдебна власт. Всички тези системи се нуждаят от сериозни промени и тогава европейските средства могат да помогнат да допринесат за устойчивост на реформите.

„Важно условие за успех в инвестирането на европейски средства е да се освободим от мисленето „Брюксел го иска“. У нас все още липсва усещането, че промените и инвестициите са нужни преди всичко на нас самите“, подчерта Иван Иванов.

Основните предизвикателства, пред които новият програмен период изправя както националните така и местните власти са свързани с подобряване на капацитета. Предстои пълна промяна в начина на работа, подчерта Иван Иванов и обърна внимание, че на дигитализацията и екологичната ориентираност трябва да се гледа повече като на хоризонтални политики, които да бъдат елемент от всички проекти. И не на последно място е нужна повече прозрачност в процеса на вземане на решения и в действията. Винаги е демотивиращо, че за европейските пари се мисли като пари за някого, няма усещането, че от тези средства се ползват всички. Този феномен се поражда от недоверието и трябва да бъде преодолян. „Няма лесни решения – единственото, което можем да направим е да сме максимално прозрачни“ – подчерта Иванов.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) одобри нов заем в размер на близо 80 милиона лева за финансиране на общински проекти през Българската инвестиционна и координационна платформа за градско развитие чрез Фонд ФЛАГ. Заедно с ресурса, осигурен от фонда, Платформата ще разполага с близо 200 млн. Това обяви изпълнителният директор на дружеството Надя Данкинова по време на Срещата.

С увеличението на капитала на Фонд ФЛАГ стана възможно стартиране на втория етап на инвестиционната платформа, като в началото на януари 2023 г. ще бъдат обявени възможностите за финансиране на следващи инвестиционни проекти на общините – изцяло от инвестиционните планове и програми на общините, без получено финансиране или допълващо финансиране към договори за безвъзмездна помощ. .

„Отново ще говорим за много дългосрочни и при добри други условия кредити. Това ще бъде поредния  финансов инструмент, който ще бъде на разположение на местните власти“, обърна се към представителите на общините Надя Данкинова и добави: „Когато програмирате следващите си проекти, мислете по-широко, по-смело и структурирайте инвестиционните си програми така, че наистина те да имат един по-интегриран, по-всеобхватен характер, за да може да удовлетворите всички нужди на общността“.

По повод своята 15-та годишнина, Фонд ФЛАГ отличи екипите на няколко общини за активността им през годините в управлението на проекти. Наградени бяха общините, Ботевград, Бургас, Гоце Делчев, Димитровград, Златоград, Сандански и Свиленград. 

Екипа на НСОРБ-Актив също получи благодарност от Фонд Флаг за съвместната работа и ползотворното сътрудничество през годините.

« Назад
Календар на събитията

януари 2023

  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
    ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ - ден 1/2
  • 3
    ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ - ден 2/2
  • 4
  • 5