Вторият ден от програмата на XII Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране започна с темата за експертни предложения за реформиране на законодателството на архитектурно-строителния сектор. Участие в дискусионния панел взеха председателят на УС на КАБ арх. Владимир Милков и неговият заместник с ресор "Нормативи" - проф. д-р арх. Борислав Борисов.

Ръководството на КАБ представи предложения за конкретни промени в законодателството, като заяви, че разчита на подкрепата на главните архитекти и на експертите по устройствено планиране в общините, както и на съдействието и партньорството на НСОРБ. Предложенията включват нови регламенти за: статута на главния проектант – с включени правомощия и отговорности; инвестиционното проектиране – включващ облекчен режим за преработките по време на строителство по чл. 154 от ЗУТ, едномесечни съгласувателни процедури, Нова наредба 4 на МРРБ за обхват и съдържание на инвестиционните проекти, премахване на двойния административен контрол при разрешаване на строителството и др.; оценяване на съответствието на проектите - за обекти от първа до трета категория – чрез доклад за съответствие на консултант, а за обекти от четвърта и пета категория – без оценка на съответствието; надзор в строителното изпълнение - за обекти от първа до трета категория – чрез лицензирана фирма за НСН и авторски надзор, а от четвърта и пета категория – само чрез авторски надзор; въвеждането в експлоатация.

Предвиждат се промени в ЗУТ, относно облекчаване на процедурите по устройствено планиране – частично премахване или намаляване на процедурите за разрешаване на ПУП, както и в текстове от Наредбата за преместваемите обекти и от Наредбата за зелената система в урбанизираните територии на населените места. Представителите на КАБ заявиха, че целта на промените е  облекчаване на инвестиционния режим и намаляване на административната тежест.

По темата за дигитализацията на инвестиционния процес по изпълнявани проекти от МРРБ в Националната среща се включиха представителите от регионалното министерство урб. Антония Йорданова и арх. Дима Лекова, държавни експерти в дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, и инж. Христина Станчева– Григорова, главен експерт в дирекция „Технически правила и норми“ . Те представиха целите, визията и дейностите на Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор, изработена от МРРБ. Стратегията задава основната посока на развитие в сектора, като определя стратегически цели, в рамките на които ще се прилагат конкретни мерки и дейности за цифрова трансформация в сектора до 2030 г.

Документът предвижда създаване на нормативни условия и ИТ инфраструктура за цифрова трансформация на строителния отрасъл – формати за електронно предаване на строителна документация и инфраструктура за управлението ѝ, в т.ч. съхраняване на документацията и систематизирането ѝ в регистри, интеграция на информационни системи. Важна задача е и въвеждане на електронно управление на процедурите по заявяване, служебно препращане за вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, свързан с проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти. Друг елемент е разработване на бази данни за устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешение на строителството, кадастър и свлачищни, абразионни и ерозионни процеси и публикуването им или предоставянето им по електронен път на трети страни. Постепенното преминаване в цифров режим на работа със СИМ/BIM ниво 2 на участниците в строителния процес от публичния и частния сектор също е основна задача. В Стратегията е заложено и създаване на условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ/BIM в професионалните гимназии за средно техническо образование и висшите училища в областта на строителството, както и условия за развитие на иновации в строителния сектор.

Третият дискусионен форум в програмата на XII Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от общините бе посветен на опазването на недвижимото културно наследство. Проблемите на целия процес по изучаване и документиране на наследството и законовите гаранции за неговото опазване коментираха директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров и Савин Ковачев – юридически консултант на Министерството на културата по подготвените промени в Закона за културното наследство.

40 080 обекта са вписани в Националния регистър на недвижимото културно наследство и над 39 000 от тях са застрашени от изчезване, т.к. за тях дълги години не е определен режим на опазване и граници на охранителната зона.

Създаването на специфичните режими на опазване на обекти на недвижимото културно наследство е процес, който изисква огромен ресурс, време, експерти и средства, подчерта директорът на НИНКН. Именно поради липсата на всички тези условия от 2009 г. у нас почти не са прилагани разпоредбите на Закона. Същите причини възпрепятстват повече от 13 български обекта да бъдат проучени, изследвани и вписани в листата на ЮНЕСКО като Световно наследство. От десетилетия страната ни фигурира в списъка на безценните достижения на цивилизацията само със 7 обекта. Невъзможността да бъдат надлежно документирани 33-те археологически резервата с национално значение у нас също ги оставя извън обектите, ползващи законовата закрила.

Не са описани познатите досега с названието „архитектурни резервати“ или груповите културни ценности от национално значение, според текстовете на ЗКН, като Копривщица, Мелник и др. За всички тях се изисква разработването на Планове за управление и опазване, които да регулират „мирното съвместно съществуване“ на живота и историята. За нито един от обектите у нас няма разписан такъм План.

През 2022 г. за първи път НИНКН изготви първата териториална програма за идентифициране на състоянието на съществуващите обекти, представляващи недвижимо културно наследство и за идентифициране на нови, които все още не са декларирани. Екипи от специалисти са обходили и направили огледи на паметници в 5 селища. 35% от тях са в аварийно състояние по думите на директора на НИНКН. Най-често са останали без покриви,2 което излага на риск както конструктивната им цялост, така и ценните детайли във вътрешността на сградите. Прогнозите на специалистите са, че при сегашното положение, след 5 до 10 години тези сгради ще се саморазрушат, ако не бъдат предприети спешни мерки за тяхното спасяване и укрепване. 10% от фигуриращите в Регистъра културни обекти вече са загубени за науката и обществото.

Едва 40%  от огледаните обекти са в добро техническо състояние, но експертите констатират множество намеси, които са нарушили  тяхната автентичност. Все пак за тях, според арх. Петров, съществува надежда да бъдат възстановени в първозданен вид. Едва 15% от недвижимото културно наследство на България е в добро техническо състояние. Според директора на НИНКН това е тъжната картина, изобразяваща 15 годишното неприлагане на Закона за културното наследство и отказът на държавата от съхраняване на собствената си история и култура. Първата териториална програма на НИНКН беше реализирана в региона на Пловдив, а през тази година предстои работа на терен във Варна, обяви директорът на Института.

Арх. Петров даде пример за функционирането на „системата“ за опазване на културното наследство у нас. Ако до 2009 г. всички функции по проучване, изследване, документиране, реставрация и т.н. са били концентрирани в една институция – Националния институт за паметниците на културата, който е разполагал с персонал от 3 500 високо квалифицирани специалисти в различни области, днес функциите и правомощията са сегментирани между множество институции, без реална връзка и координация помежду им.

НИНКН се занимава с издирване на обектите и поддържа регистъра на недвижимото наследство. Останалите обвързани дейности са разхвърляни в „Реставрация“ ЕАД /държавно дружество, което на практика вече не функционира/, две дирекции в Министерството на културата, Специализиран съвет на обществени начала, Център за подводна археология и общините. Всички тези структури са част от системата на опазване на културното наследство във философията на сега действащия закон и имат откъслечни правомощия по отношение на издирване, изучаване и опазване и създаване на режим.

Директорът на НИНКН нееднократно даде примери от работата на Столична община, като пример за успешно прилагане на всички аспекти на закона, въпреки разпокъсаността между институциите. Под ръководството на главния архитект на столицата арх. Здравко Здравков, цели квартали в старата част на София вече са документирани и представени за определяне на режим на опазване. Същото трябва да се случи и в другите населени места, особено в тези, в които има компактни ядра на недвижимо културно наследство.

Анализът на цялостната среда за опазване на недвижимото културно наследство у нас води до няколко извода, които бяха представени пред главните архитекти на общините от директора на НИНКН:

• Липса на последователна държавна и общинска политика за изследване и опазване на недвижимото наследство;
• Липса на ефективен санкционен режим. Действащият сега ред е напълно неприложим, категорични са специалистите;
• В системата за опазване на недвижимото културно наследство, структурирана според ЗКН, липсват важни звена като регионалните структури, които имат капацитета и възможността ефективно да прилагат закрилата над недвижимото наследство;
• Не на последно място, няма ефективно взаимодействие между държавата и общините в областта на опазването на ценностите, категоричен бе директорът на НИНКН;
• Сериозен проблем във всички сфери на културата е липсата на Национална стратегия, в която по отношение на недвижимото наследство, задължителен елемент трябва да бъде взаимно обвързана система между институциите и собствениците на сгради. В момента у нас няма механизъм за подпомагане на притежателите на здания, които представляват културна и историческа ценност. Липсва визия за създаване на фондове за подкрепа на собствениците и насърчаването на усилията им за ревитализиране на старинни сгради, няма и достатъчно ресурс за това.

Макар, че 37 члена от действащия ЗУТ препращат към ЗКН, а това означава, че поне 15%  разпоредбите му отчитат наличието на специален закон, какъвто е ЗКН, предвидените съгласувателни процедури са сложни, тромави и лесно могат да бъдат заобиколени, подчерта консултантът на Министерството на културата Савин Ковачев. Съществен проблем, според него, е  практически нарушена връзка между двата нормативни акта. Основните проблеми, от правен аспект, са в напълно хаотичната система от органи и лица, които трудно взаимодействат при опазване на културното наследство, недостатъчно добре регламентираните или изобщо несъществуващи практически връзки между различните органи. Голяма част от действията, които представляват нарушение по смисъла на ЗКН, са нарушение и по ЗУТ, но няма адекватна спешна реакция на страна на отговорните органи -  общините и ДНСК.

Ковачев също акцентира на липсата на регионални звена на НИНКН, което спомага за недобрата координация на централната и местните власти. Липсва и добра синхроницзация на данните от Регистъра на недвижимото културно наследство и информацията в кадастъра за наличност на паметници на културата, тяхната локализация, зоните на защита и приложимия режим за намеса. Това се изразява в проблем, констатиран напоследък – в голяма част от ОУП на общините не са нанесени обекти, които са недвижимо културно наследство и техните охранителни зони. Ако ги няма в ОУП, липсват в ПУП и по тази причина над 10 000 културни ценности на практика нямат териториална защита, подчерта Савин Ковачев и обърна внимание, че Общ устройствен план на община, в който не са надлежно обозначени всички необходими данни и информация за обекти на недвижимо културно наследство, на практика са нищожни административни актове, т.к. противоречат на Закона. За съжаление, внесеният от МС проектът на ЗКН, не решава тази задача, подчерта бившият заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. Като друг основен негов недостатък  той очерта излишно тромавата процедура, която започва с идентификацията на обект и завършва с даването на статут за защита. Тя е свързана с  действия на различни органи, поредица от съгласувателни режими и продължителен период. Това дава възможност на собствениците на сгради, да се възползват от дългите административни периоди, и именно в периода на проучване и обследване на обекта, да го унищожат.

Едно от достойнствата  на проекта за промени в ЗКН е въвеждането на своеобразен режимът на превантивна защита. Чрез него се дава възможност за 6-месечен период от възникване на индикация, че обектът представлява културна ценност до неговото обявяване, да се забранява неговото събаряне или друга съществена намеса.

Сериозна слабост в нормативния акт остава липсата на механизъм за споделена отговорност между собствениците и държавата. Процедурата за санкции за собствениците за неизпълнение на предписания е неефективна. Констатирането на едно неизпълнение по новия закон ще бъде  достатъчно, за да се предприемат мерки от общината за защита на обекта, които след това да бъдат принудително събирани от собствениците или да бъде вписана ипотека върху имота.  Савин Ковачев подчерта приноса на Столична община и на арх. Здравко Здравков по отношение на разработването на текстовете в закона в процеса на обществено обсъждане. Ковачев разясни в детайли предвидените промени в ЗКН, който по всяка вероятност ще бъде разглеждан от следващия Парламент. Според специалиста, най-важната промяна, за която не може да бъде написан закон, това е промяната в съзнанието на обществото. „ Ние все още имаме съзнанието, че недвижимото културно наследство е бреме, а то е нашата историческа памет , нашето богатство. Без задълбочен поглед към миналото, нямаме бъдеще“, акцентира Савин Ковачев пред участниците в XII Национална среща на главните архитекти и експертите по устройствено планиране от общините.

В рамките на дискусионния ден от програмата на Националната среща кметът на община Летница д-р Красимир Джонев разказа за опита на администрацията по вдъхването на нов живот на стара мелница в с. Кърпачево, община Летница, и превръщането й в притегателен общностен център, подпомагащ местното развитие и популяризирането на региона. 

В началото на 2022 г. сградата започва да функционира като обучителен и културно-информационен център, който събужда обществения и културния живот на селото и на региона. Тук сдружение „Деветашко плато“ провежда курсовете на така наречената „Селска бизнес академия“, насочени към подобряване на икономическия ефект и професионализиране на работата на предприемачи в селата. Курсовете са преминали вече повече от 30 души от различни селски райони. Мелницата може да се използва и от външни организации, институции и фирми, тъй като предлага уютна и нестандартна обстановка за фирмени и екипни тренинги, семинари, занимания по интереси, изложби, курсове, практически обучения и културни събития. През 2022 г. обектът е отличен от КАБ в конкурса “Български архитектурни награди 2022“.

В заключителния панел на срещата съдия Галина Солакова представи практиката на Върховния административен съд по прилагане на законодателството в сферата на устройственото планиране и разрешаване на строителството. Тя направи обобщен анализ на регистрираните проблеми от миналата година, касаещи дейността на главните архитекти в общините. Основните акценти в него: разноските в съдебните производства; увеличаването на дела за "мълчаливи откази"; грешки при посочване на основанията за изменения на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Пставени и коментирани бяха конкретни казуси от участниците.

Генерален партньор на събитето:

Партньори: